* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял се е млад Стоян
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина.
Морава му беше постеля,
бял му бе камък възглаве,
черен му облак завивка.
Над Стояна се виеха
два орла - черни гарвани,
Стоян на орли думаше:
- Повийте се още малко,
доде ми душа излезе
и тогава си кацнете,
с бяло се месо наяжте,
дясна ми ръка не яжте,
най я в рамото преяжте
и я в село занесете,
в мойте я двори пуснете.
Майка ми двори, кат мете,
ръката ми ще намери
и по пръстена познае,
че Стоян е млад загинал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020