* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Имала майка, имала
едничък син, Стояна,
той за син, той за дъщеря,
хранила го и отгледала.
Голям е момък той станал,
тъкмо на двайсе години,
че го е майка му менила,
менила майка, сгодила,
че тръгнал Стоян да иде,
в Добруджа кяр да кярува.
Стоян през поле вървеше,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Стоян под дърво поседна,
хлебец да си похапне,
студена вода да пие.
Сама си пушка гръмнала,
Стояна в сърцето ударила.
Над дърво се орли виеха,
орли и черни гарвани,
Стоян на орли думаше:
- Постойте, орли, почакайте,
додето ми душа излезе,
че се, орли, наяжте
с бяло ми месо, левентско,
и се, орли, напийте
с черна ми кърви, юнашки.
Дясна ми ръка вземете
и се нагоре издигнете,
в бащини двори спуснете,
в двори на пепелището.
Аз имам сестра по-малка,
дворове, като помете,
тя ще ми ръка намери,
на ръка имам златен пръстен,
на пръстен име писано, -
тя ще ми ръка познае
и на майка ми обади.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020