* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Стоян си чета заведе,
седем до осем юнаци,
врют като него бошняци,
низ Ирин-Пирин планина.
Ред си по редом вървеха.
Една се пушка откачи,
откачи, още запела,
та си ми удари двамина,
двамина братя близнаци,
Стояновине бошняци.
Първен на место остана,
вторен е тьожко раненчек
и той си пушка кълнеше:
- Дано ми пуста останеш,
дано те ръжда изяде!
За нас ли беше правена,
за нас ли беше полнена?
Задали са се, подали
гарвани, черни орлета.
Стоян си жално извика:
- Постойте малко, чекайте
да бръкна в леви джобове,
да извадя бела книжка,
ситничко писмо да пиша,
на пътян да я фърлите.
Кога минават потници,
потници, кални друмници,
писамце да си намерят,
нах село да го занесот,
нах мойна стара майчица.
И та да си се научи,
че се сме двама убили,
двамина братя близнаци,
Стояновите бошняци.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020