* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Иван ми иска да иде
във Ямбол, града голяма,
нови дюкяне да гради,
я майка му го не пуща
- Седи си, сино, ни подай,
Ямбол е сино, далеко,
далеко, сино, незнайно,
га се болен разболяйш,
кой ще ти глава повързе,
кой ще ти вода подаде!?
Иван майци си думаше
- Мале ле, стара майчице,
чужда ще майка помайчи,
и чужда сестра посестри,
водица да ми подаде!
Че стана Иван, отиде,
заградил нови дюкяни
Иван се болен разболя,
разболя Иван, залежа,
той няма никой при него,
главица да му повързат,
водица да му подадат
Иван се викум провикна
- Майчо льо, помайчинко льо,
яла ми глава повързе!
- Иване ле, чуждо чуждинче,
'ко имаш бели грошове!
И пак се Иван проникна
- Сестро льо, посестримо льо,
яла ми вода подаде!
- Иване ле, чуждо чуждинче,
'ко имаш жълти алтъни,
тогав ще вода донеса!
Иван се виков провикна
- Де-гиди, съща майчице,
яла ми глава повързи
и мър ти, мила сестрице,
яла ми вода подади!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020