* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Паднал ми ранен млад Стоян,
във тая гора зелена,
във тая гора хайдушка.
Нямало никой при него
водица да му донесе,
сенчица да му направи.
Над него вият два орла
и двата сиви соколина.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, орлици,
с криле ми сянка пазете,
с уста ми вода носете,
доде ми душа излезе.
Тогава ниско слезнете,
с бяло се месо наяжте
и с черни кърви напийте.
Дясна ми ръка вземете,
над мойто село хвъркнете.
Где има къщи високи,
там има двори широки,
във двора дърво високо
и под дървото чардаци,
майка ми на чардак седи,
при нея ръка спуснете.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020