* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Паднал е ранен млад Стоян
в тая гора зелена,
зелена гора, хайдушка,
с девет рани кървави.
Че няма никой при него,
само две сиви орлинки,
орлинки, сиви соколи.
Стоян орлинки думаше:
- Вийте се, вийте, орлинки,
с криле ми сянка пазете,
с уста ми вода носете,
дорде ми душа излезе.
Че се надолу спуснете,
с бели се меса наяжте,
с черни се кърви напийте,
само ми едно оставете -
на лява ръка пръстчето
и на пръстчето пръстенчето.
Че го на мама занесете
и го в градинка пуснете,
мама в градинка ще влезе,
ще ми пръстена намери.
Да знае мама, да помни,
че паднал Стоян, загинал
за правда и за свобода.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020