* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял се е млад Стоян
на Стара бяла планина,
на хайдушката равнина,
под тая бука зелена;
че лежи Стоян, умира,
отгоре хвъркат гарвани.
Стоян гарвани думаше:
- Гарвани, вие, гарвани,
нещо ще да ви прикажа,
а вие мене слушайте!
А гарвани му думаха:
- Стояне, брайно Стояне,
каквото кажеш, ще правим,
тебе ще да послушаме...
Стоян гарвани думаше:
- Гарвани, вие гарвани,
с клюнка ми вода носете,
с крила ми сянка сторете,
дор ми душата излезе;
кога душа ми излезе,
то си кацнете, кацнете,
бяло ми месо изяжте,
черни ми кърви изпийте,
дясна ми ръка не яжте.
Дясна ми ръка вземете,
па си хвръкнете, хвръкнете,
дваж на високо, широко,
триж на широко, дълбоко;
гледайте долу широко -
дето видите камен мост,
де има дърво високо,
там си кацнете, грачете
и си ръчица пуснете.
Аз имам стара майчица -
майка ще рано да рани,
широки двори да мете,
ръчица да си намери...
С клюнка вода носили,
с крила му сянка сторили,
па са кацнали, кацнали
бяло му месо изяло,
черни му кърви изпили -
дясна му ръка не яли.
Дясна си ръка вземали,
па са хвръкнали, хвръкнали
дваж на високо, широко,
триж на широко, дълбоко.
Гледали долу широко,
видели тоя камен мост
и това дърво високо -
там си кацнали, грачили
и си ръчица пуснали.
Майка му рано ранила,
широки двори да мете,
като си видя ръчица,
дребни си сълзи порони
и на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
какво ти стана, та умря!
Дали те треска затресе,
или те глава заболя?
Какво ти беше постилка,
какво ти беше завивка,
какво ти беше възглаве?
- Мермерен камък - възглаве,
зелена трева - постилка,
ясното небе - завивка!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020