* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
татък ми татък през море,
татък ми Влашката земя.
Дет' ми се й Стоян разболял
и зелена трева не никне,
дребен ми дъждец не ръми.
Над Стояна се вият - извиват
орлета, черни гърлета,
с криле му сянка правеха,
с уста си вода носеха.
Стоян орлета думаше:
- Орлета, черни гърлета,
толкоз сте ме чакали,
дейте ми вади очите,
дейте ми къса месата,
още ме малко чакайте,
да дойдат мама и тате
и мойто булче Петранка.
Докато Стояна издума
и погледна долу - нагоре,
отдолу иде майка му,
отгоре иде татко му,
отподир иде Петранка.
Стоян мама си думаше:
- Я умирам, мале, загивам,
докога ще ме жалееш?
- Я ще те, синко, жалея,
додето сухо морето стане,
азе през море да мина,
да дойда да те прелея.
Стоян тейно си думаше:
- Умирам, тейно, загивам,
докога ще ме жалееш?
- Я ще те, синко, жалея
дор сухо дърво лист пусне,
ази под дърво да седна
и с тънка свирка засвиря.
Стоян Петранки думаше:
- Петранке, пръвна пръвнино,
Петранке, първо венчило,
умирам, мари, загивам,
докога ще ме жалееш?
- Я ще те, либе, жалея
дорде в градинка увляза
и две смесни китки набера.
Едната за тебе ще раздам,
с другата ще се накича
и на хорото ще ида,
дотогаз ще те жалея.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020