* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
татък ми татък през море,
през море, у Влашката земя.
Дето ми лежи млад Стоян,
там тревица не никне,
дребен ми дъждец не ръми,
постелка му черната земя,
мраморен камък възглавница,
синьото небе загъвка.
Над Стояна се виеха
орлета, черни галуни,
Стояновата душа да вадят,
бели му меса да ядат,
червени кърви да пият.
Стоян орлета думаше:
- Орлета, черни галуни,
я ме малко почакайте,
когат ми душа излезе,
тогаз са ниско спуснете,
с бяло се месо наяжте,
с червени кърви напийте,
лява ми ръка вземете
и са високо вдигнете,
над моите двори идете,
майка ми в градинка
под ябълка седнала,
на мене риза да шие,
тогаз са ниско спуснете,
лява ми ръка на мама пуснете,
тя ще си ръка по пръстен познае.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020