* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял се е млад Стоян
одънак Дунава - във Влашко,
на хайдушката поляна.
Разболял се е млад Стоян,
болен лежи, ще умре.
над него черни гарвани
и те на Стоян продумаха:
- Ставай, Стояне ле, ставай,
че ще ти очите изпием
и белото ти месо изядем.
Стоян се гарвани молеше:
- Постойте гарвани, чекайте,
че съм си хабер изпратил
на мойта стара майчица
и на моя стар бащичко,
да дойдат, та да ме видат.
Додека това да издума,
ето че майка му идеше,
на по майка му, баща му,
по баща му, първото му либе.
Стоян си на майка думаше:
- Мамо ле, стара ле майчице,
до кога ще ме мамо жалиш?
Майка на Стоян продума:
- Аз ще те, синко, прежала,
когато морето пресъхне,
при тебе, синко, да дойда.
Стоян на татка думаше:
- Татко ле, стари бащице,
до кога ти ще ме жалиш?
Татко Стояну продума:
- Аз ще те, синко, прежала,
кога биволи сами отидат
на нива пшеница да сеят,
посеят и в къщи завърнат.
Тогаз ще те синко, прежаля.
Стоян на либе продума:
- Либе ле Петкано, Петкано,
ти до кога ще ме жалиш?
Петкана Стояну продума:
- Аз ще те, либе, прежала,
като се оттука завърна,
в росна градина ще влезна,
китка шарена ще набера
и ще я на чело забода,
крива кобилка ще взема,
па на извор да ида
за бистра вода студена.
Там ще си друг намеря -
тогава ще те, либе, прежаля.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020