|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен (ранен) юнак и хищна птица
Разболял ми се й млад Стоян
помежду две гори залени
помежду две реки студени.
Малко ми много лежел
цели ми девет месеца.
Никой Стоян не видя.
Най са ми го видели
до две ми сиви орлета.
Стоян орлета думаше:
- Вийте се, вийте, орлета,
с крилца ми сянка пазете,
с уста ми вода носете,
с пръчка ми огън кладете.
И те се вили орлета,
с крилца ми сянка пазеха,
с уста му вода носеха,
с пръчка му огън кладяха,
дорде му душата излезе.
Че се орлета наяли,
наяли, още напили
със Стоянови бели меса,
със Стоянови черни кърви.
Стоил войвода, Новозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|