* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Сама се й пушка пукнала
на Ирин-Пирин планина,
на айдушката равнина,
на никого золум не стори,
на никого нищо ни стана,
сал са два брата убили,
Иван и Стоян двамата,
двамата братя близнака.
Иван ми падна и умря,
Стоян ми малко поживя.
черни се орли виели,
бели му меса кълвели,
червени кърви пиели.
Стоян орлета думаше:
- Орлета, черни гарвани,
малко ме мене чакайте
и аз да се от душа отделя,
бели ми меса изяжте,
червени кърви изпийте
и лява ми ръка вземете,
горе високо хвръкнете,
долу широко гледайте,
къде има село Козлуджа,
сред село двори камено,
камено, калдъръмено.
Сред двори къща тълпена,
мама под ябълка седнала,
На Ивана риза кроеше,
на Ивана и на Стояна.
Лява ми ръка пуснете,
лява ми ръка с пръстена
и клочките ще се уплашат,
че мама ще викне:
- Ставайте снахи, дъщери,
пилеко лапна пилето -
тогава ще ми види ръката.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020