* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

- Аратлик, кузум аркадаш,
ага ми ходиш у дома,
немой ми шенлик разправяй,
че те ще майка попита:
"Мой Мехмед къде остана?"
Твой Мехмед, инго, остана
зад свилен бела джамия -
зелен му шъхир постеля,
гробув му камен възглавка,
тевън му облак покривка.
Нищо до него немаше,
едно му пиле чуваше.
"Пиленце, мори, пиленце,
чувай ме брани, пиленце,
дорде се с душа разделим;
тогав се, пиленце, наеж,
наеж се, пиленце, и напий
бекярска есна кървчица,
бекярско лице беличко,
бекярски черни очинки.
Тогав ми, пиленце, вземи
мояна десна ръчинка,
та ми я одней, пиленце,
в нашана долна градинка -
зам га ми дойде либено
киткине да ми налива,
да си ми види ръчинка,
да ми се либе съсети,
че се е Мехмед поминал!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020