* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболя се сирак Божко
в гъста гора лилянова,
лилянова - дилянова,
дилянова - триянова.
Постелка му - моравката,
възглавка му - студен камък,
завивка му й гъста гора,
гъста гора и синьо небе.
Няма Божко кой да гледа -
сирак Божко сиромах,
кой да му даде водица,
устата да си разкваси;
кой да му свари чорбица,
с чорбица да го покани.
Сирак Божко сълзи рони.
Над него дърво буково,
на дървото сиво пиле,
сиво пиле соколово;
със уста си вода носи,
със крила си сянка пази.
Отговаря сирак Божко,
сирак Божко сиромаха:
- Пиле, пиле соколово,
със уста си вода носиш,
със криле си сянка браниш.
Кога умра, сиво пиле,
ще те храня с мойте меса,
ще те поя с мойте кръви!
Току туй Божко издума,
и се от душа отдели...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020