* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

- Черноока невясто,
що си рано ранила, -
дваж по-рано от зора,
триж по-рано от петли?
- Ранила съм, ранила,
че съм чула, разбрала -
либе ми болно лежало
на връх на Стара планина.
Що му е била постеля -
зелена равна морава;
що му е било възглаве -
студен ми камък четвъртит;
що му е било покривка -
есенна слама кръстата;
що му е било сенчица -
два орла са се виели,
Стояну сянка правили...
А Стоян им се молеше:
- Вийте се, вийте, два орла,
два орла, до два гарвана,
по-нагоре се вдигнете,
догде ми душа излезе,
та че се тога спуснете,
черни се кърви напийте,
бяло се месо наяжте!
Дясна ми ръка не яжте,
и на ръката ръкава,
и на пръста пръстена;
на я вземете, вземете,
та я носете, носете, -
гдето видите камен двор,
камен двор, порти железни,
в дворове нова градина,
в градина дърво високо,
под дървото студен кладенец,
а вий я тамо пуснете.
Утре ще рани майка ми,
водица да си налее;
тя ще си найде ръката
и на ръката ръкава,
и на пръстите пръстена.
Да знае мойта майчица,
кога ми риза кроила
на Великия четвъртък,
още я мама ушила
на Разметния понеделник!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020