* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Болен ми легнал млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
във тая гора зелена,
зелена гора хайдушка.
Няма от нийде никого,
сенчица да му направи,
раните да му превързи,
водица да му подаде.
Над него се вият два орла,
два орла, сиви сокола,
с крилце му сянка пазеха,
с човчица вода носеха.
Стоян орлета думаше:
- Орлета, вия братлета,
вийте се, вийте над мене,
докат ми душа излезе,
ниско се вие пуснете,
с бяло се месо наяжте,
черни се кърви напийте,
лява ми ръка не яжте,
най га в човчици вземете,
във наше село идете,
в наши га двори пуснете.
Майка ми навън ще излезе,
по ръка ще ме познае,
че Стоян е млад загинал
във тая гора зелена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020