* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
на тая Рила планина.
Да е стоял Стоян, да е лежал
цели ми три години.
Над Стояна се виели
два сокола, дор два орела.
Стоян соколи думаше:
- Вийте се, вийте орленца,
дорде душата ми излезе,
с бяло ми месо се наяжте,
с черни ми кърви се напийте,
лява ми ръка оставете,
на лява ръка злат пръстен,
на пръстена моето име.
Тогаз, орленца, хвръкнете
и в нашето село идете.
Нашта е къща висока,
най-лична, най-прилична,
пред къщи има дърво яворово.
На него, орленца кацнете,
пискайте, още викайте,
дордето мама излезе;
лява ми ръка пуснете,
на мама всичко кажете,
какво се е с мене случило.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020