* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболя ми се млад Стоян
спомеж два върха високи,
между два дола шароки,
между две реки дълбоки.
Над главата му сив сокол,
с криле му сянка пазеше,
във уста вода носеше.
Стоян на сокол думаше:
- Соколе, сиви соколе,
кога ми душа излезе,
със бяло се месо ти наяж,
с червена се кръв ти напий!
Само ми остави, остави,
дясната ръка с ръкава,
и на пръста ми пръстена.
Че си високо ти хвръкни,
и си широко погледни,
където видиш камен двор,
там ми ръката ти пусни.
Мама ще рано да стане,
дворове да си помете,
ръката ми ще намери,
по ръкав ще га познае,
пръстена на либе ще върне.
И ще си мама наповни -
кога ми й риза кроила,
кога ми й риза ушила.
Кога ми риза свършваше,
мене ме глава заболя,
люта ме треска отресе,
затресе, не ме претресе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020