* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Забегна Стоян, прибегна
одънък Дунав у Влашко.
Па се болен поболел;
чърна му земя постеля,
мермер му камик юзглавье,
тъмен му облак завивка.
Над него се вият галуне,
он м' ги тийом говори:
- Галуне, църни катуне,
бело ми месо не яжте,
че съм заръчал, запрещал
да дойде тато и мама,
да видят чудо големо.
Току си това изрече,
ето че иде макя му,
макя му, та па баща му.
Стоян попита баща си:
- До коги чеш ме, тейко, жалееш?
Баща му тийом говори:
- Язе че те, синко, жалеем,
дорде морето пресъхне,
на вирове да стане,
ситна риба да хвана,
та тебе помана да давам!
Стоян попита макя си:
- До коги чеш ме, мамо, жалееш?
- Язе че те, синко, жалеем,
дорде Дунава пресъхне,
през него по сухо да минем,
на гроба ти язе да идем,
зелен босилек да занесем
и тебе, синко, прелеем!
Стоян попита сестра си:
- До коги чеш ме, сестро, жалееш?
- Язе че те, братко, жалеем,
додето сухо дърво лист пущи,
от него венец да направим,
на кръста ти да турим!
Стоян попита либето:
- До коги чеш ме, либе, жалееш?
- Язе че те, либе, додето ти на гроба отидем,
от гроба ти да се повърнем,
у градинката да си увлезнем,
да наберем цвекье свекакво,
да накитим китки мешани,
да си вземем ведра ковани,
на кладенец на вода да идем -
кой ми китката увземе,
той че ми либе да стане,
я тебе че, либе, прежалим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020