* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Сама е пушка пукнала
в Добружанската кория,
та й ударила два брата,
два брата бели близнака,
Стояна, още Доброян.
Стоян си падна, загина,
Доброян душа береше.
Над него се вият два орла,
два орла, черни гарвани.
Доброян си дума продума:
- Два орла и вие, черни гарвани,
с крила ми сянка пазете,
с клюна ми вода носете,
докат ми душа излезе,
и па надоле слезнете,
с черни се кърви напийте,
с бяло се месо наяжте,
десна ми ръка преяжте
и ми ръчица вземете,
и па на горе хвръкнете.
От високо гледайте
де има двори широки,
широки, още метени,
сред двори дърво високо
и под дървото кладенец.
Там ми ръчица пуснете,
дано я мама намери.
Тя ще ръчица познае
по моя пръстен сребърен.
Да знае мама да жали,
за двама сина близнака,
Стояна, още Доброян.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020