* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Имала й майка, имала й
единго сина Стояна,
расти го мама, порасти,
голям е момък той станал,
голям ми кът за оженване,
че го майка му посгоди,
пари не й достигнали
да го майка му ожени.
Че го майка му изпрати
в Добруджа цяр на кярува
дано си пари спечели,
да го майка му ожени.
Тръгнал е Стоян, заминал,
преминал поле широко,
навлязъл в гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Стоян под дърво поседна
студена вода да пийне,
сух хлебец да си похапне.
Нали е гора хайдушка,
от гора пушка пукнала,
Стоян чело удари,
Стоян на земя паднъл,
ясни му кърви потекли,
няма кой да го превърже.
Над него орли се виеха,
Стоян на орли думаше:
- Орли, вий черни гарвани,
кът ми месото ядете
и ми вий кръвта пиете,
десна ми ръка оставете,
на ръка пръстен мената,
нагоре високо издигнете
и я у дома спуснете
в дора, на пепелището.
Мояте сестра Еленка,
като си сметта изхвърля,
ще си ръката намери,
на ръка пръстен мената,
ще я майка ми занесе.
Майка ми, като я види,
няма и тя да се надява,
че има синка Стояна.
Като се Богу помоли,
така и Господ е сторил.
Орли ми, черни гарвани
те му месото изяли
и са му кръвта изпили,
десна му ръка оставили,
на ръка пръстен мената,
нагоре високо издигнали,
в бащини му двори пуснали,
в двори, на пепелището.
Негова сестра Еленка,
като си сметта изхвърли,
тя си ръката намери
и я майка си занеси,
майка му, кат я видяла,
викнала и заплакала,
но плача й безнадежден.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020