* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

- Мари, черноока невясто,
мари що си рано ранила,
мари пред петлите дваж рано,
я от зората триж рано.
- Ранила съм си, байно льо,
зари съм чула разбрала,
че ми любе болно лежи
на връх на Стара планина.
Няма никой окол него
само имаше, имаше
две орленца, две братленца.
С крила му сянка пазеха
с нокти му хлебец рониха
с човка му вода носеха.
Стоян орленца думаше:
- Орленца, дор две братчета,
вийте се, вийте, орленца,
хранете ме, поете ме,
дорде ми душа излезе.
Тогава долу сленяте,
с бяло се месо наяжте,
с черни се кърви напийте.
Хем яжте, хем оставете,
дясна ми ръка с ръкава,
и на ръкава пръстите,
и на пръстите, пръстена.
Че го занесете, занесете
в нашта горна градина,
под бял, под червен трендафил.
Мама навънка ще излезе,
тя ще ми ръка познае.
Да знае мама, да помни,
кога ми е риза съшила -
на Великия четвъртък
и на Разпетия петък.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020