* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Брей! Разболя се Мильо овчар,
Мильо овчар, млад годеник,
край горица, край зелена,
край водица лед студена. (2)
Морава муй постелката,
мрамур камък - възглавница,
небето му й завивката.
Над Милю се орли вият,
Милю орлета думаше:
- Орлета, бели пилета,
вийте се, вийте, орлета,
тука два дни, тука три дни,
доде ми душа излезе,
бели ми меса изяжте,
червени кърви изпийте,
златен ми пръстен вземете,
че хвръкнете, че кацнете
в нашто село, в наште двори,
в наште двори - две тополи.
На тополи вий кацнете,
вий кацнете, погуцнете
да излезе мойта майка,
златен й пръстен спуснете,
на мойта майка кажете
да знае мама, да помни,
кога ми й риза кроила
на Великия четвъртък,
срещу Разпетия петък.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020