|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен (ранен) юнак и хищна птица
Цела се гора разшумила,
едно се дърво не разшумило!
Под дърво лежи юначе
със девет рани куршумови,
десета - с нож прободена.
Над него лети сив сокол
и си юначе думаше:
- По-скоро умри, юначе,
кървите да ти изпия,
месата да ти изкълва!
Юначе на сокол продума:
- Постой, почакай, сив сокол,
дорде ми душа излезе,
тогаз си долу ти слезни
кървите да ми изпиеш,
месата да ми изкълвеш.
Едно ще те, соколе, помоля, -
десна ми ръка остави,
под десно крилце я сложи,
над равни ми двори полети,
в равни я двори поспущи
на мойта мила майчица,
та да си майка научи,
че й е сина загинал
във тая Стара планина.
Попица, Белослатинско (Манкова 2012, № 3.19).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|