* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Погугуцал ми е, мале мо,
сив гълъб на планината;
не било, мамо, сив гълъб,
най било, мамо, най било
Стоян и Иван двамата,
двамата братя близнака.
На едно място лежаха,
лежаха, душа беряха.
Юрланки им се виеха,
юрланки, черни гарванки.
Стоян юрланки думаше:
- Юрланки, черни гарванки,
вийте се, вийте, юрланки,
вий по-надолу слизайте,
с крила ми сянка вардяте, (2)
с уста ми вода носете,
дорде ми душа излезе, (2)
с бяло се месо наяжте,
с бистри се кърви напийте!
Десна ми ръка не яжте,
на ръката ми на пръсто,
на пръсто й пръстен сребърен, (2)
на пръстен име писано,
моето име млад Стоян (2)
и брат ми Иван при мене.
Вий ми ръката вземете (2)
и нависоко хвръкнете,
и нашироко гледайте,
де има тънки тополи,
там има къщи високи.
Вий на тополи кацнете,
мама навънка ще излезе
да ва, юрланки, разпъди.
Вие ръката пуснете.
Когато види ръката,
и тя на ум ще й дойде, (2)
че има сина изгубени,
Стоян и Иван двамата.
Стоян и Иван двамата,
двамата братя близнака,
на едно място лежаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020