* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Станка сред двори седеше,
тестени ръце миеше;
жерави хвъркат високо,
високо и на широко.
Станка жерав думаше:
- Жерави, летни пиленца,
като високо хвъркате,
на широко гледате,
не видяхте ли мой
Стоян, моя стопанин -
той е много личен, приличен,
на гърди слънцето носи,
на плещи ясен месец?
Жерави Стоянка думаха:
- Станке ле, булка хубава,
видяхме го, Станке, видяхме го,
до бял Дунав седеше,
девет е рани ранен,
десета сабя френгия.
Орлица с крила
сянка му пазеше,
с уста вода му носеше.
Стоян орлица думаше:
"Гледай ме, гледай, орлице,
дорде ми душа излезе,
с бяло месо се наяж,
с черни се кърви напий!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020