|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен (ранен) юнак и хищна птица
Паднал ми ранен млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода
в тази гора зелена,
зелена гора, хайдушка.
Нямало никой до него,
сенчица да му направи,
люти му рани да превърже,
водица да му донесе.
Над него се виели
два орела, два орела,
два сиви сокола.
Стоян на орли думаше:
- Орлинки, сиви орлинки,
с крила ми сянка пазете,
с уста ми вода носете,
докат ми душата излезне.
Тогаз се ниско спуснете.
Орлинки, сиви орлинки,
тогаз се ниско спуснете,
с бело ми месо се наяжте
и с черни ми кърви напийте.
Пловдив (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|