* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Паднал ми е ранен млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
в тая гора зелена,
зелена гора хайдушка.
До него никой нямало
сенчица да му направи
и люти рани превърже,
и люти рани превърже
и люти рани на сърце.
Над него вият два орела,
два орела, два сиви сокола.
Стоян на орли думаше:
- Ой, орли, орли, орлинки,
с криле ми сянка направете,
в човки вода донесете
дорде ми душа излезе,
пък тогаз си с месо наяжте
и с черни кърви напийте;
дясна ми ръка оставете,
и си я на мойто либе занесете,
и й велом кажете,
че аз загинах за нейната свобода!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020