* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Паднал ми ранен млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
в тая гора зелена,
в тая гора хайдушка.
Нямаше никой при него,
водица да му подаде,
сенчица да му направи
и люти рани да превърже.
Само се видяха два орла,
Два орла, дор два сиви сокола.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, два орла,
с крилете си сянка правете,
с човка си вода носете,
докато ми душа излезе.
Тогава се жалко спуснете,
с бяло ми месо се наяжте,
с черна ми кръв напийте,
дясна ми ръка оставете.
Дясна ми ръка оставете,
на мойта майка носете, -
тя ще ми ръка познае,
ще викне да ме оплаче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020