|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен (ранен) юнак и хищна птица
Всички са дърва цветнали,
едно ми дърво не цветна.
Под дърво юнак лежеше,
юнак го глава болеше.
Няма кой да го превърже,
няма си нийде никого
водица да му подаде,
сенчица да му направи.
Отгоре иде славейче,
славейче, богом, пиленце.
С криле му сянка вардеше,
с уста му вода носеше
и на юнак думаше:
- Юначе, чуждо чуждинче,
нямаш ли нийде никого,
водица да ти подаде,
сенчица да ти направи?
- Имам си, белки, нямам си
една си сестра Златица,
ала е много далеко,
оная страна бял Дунав...
Павел, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|