* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял ми се е млад Стоян
помежду две гори зелени,
помежду две води студени,
помежду два остри баира.
Няма постилка и покривка,
зелена трева - постилка,
бял мермер камък - възлавка,
синьо му небе - покривка.
Няма кой да го погледне,
водица да му донесе,
сенчица да му направи.
Горе се вият два орела,
два орела, черни гарвана.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, орлета,
орлета, летни пилета,
с криле ми сянка правете,
с клюни ми вода носете,
доде почине млад Стоян.
Кога почине млад Стоян,
бяло ми месо изяжте,
черни ми кърви изпийте,
дясна ми ръка не яжте!
Вий си ръчица вземете,
че си хвръкнете, хвръкнете
в Карлово село идете,
гледайте, холан, гледайте,
где има двори широки,
сред двора дърво високо,
вий си на дърво кацнете,
там си ръка пуснете,
мама ми да я намери.
Зам да знае мама и да помни
кога ми е риза кроила,
през Великата неделя,
на първия Велики четвъртък,
на Разпетия ми петък!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020