* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
между две ели високи,
между два сини баиря.
Углавката му й каменна,
постелката му й пясъка.
Няма кой Стоян да гледа.
Отде се й, холан, съзело
едно ми сиво орленце,
орленце, пъстро пиленце,
с крилца му сянка вардеше,
с човкичка вода носеше, (2)
с крачка му съчки бяреше,
с нофтички трофи ронеше,
много го й добре гледало.
Стоян орленце думаше:
- Орленце, пъстро пиленце,
гледай ме, гледай, орленце,
ако аз да оздравея,
човкичка ще ти посребра,
краката ще ти позлата.
Ако ми душа излезе,
ти да, орленце, събереш
целия орляк орлите,
със месо да се найдете, (2)
с кръвта ми да се напийте.
Че ми костите сберете,
че ги в тестемел вържете,
че ги на мама занесте!
Твърде ни й лично дворито,
двора ни й дюсдуварлия,
къщата ни й чардаклия,
пред къща круша петровка.
Мама под круша ще седи,
вий на крушата кацнете,
че й костите пуснете,
зам да знай мама, да помни
кога ми й риза кроила,
кроила и съшивала
първи Велики четвъртък (2)
и на Разпетия петък.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020