* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Блазя ти, блазя, Тодоро,
че твойто любе във село,
па мойто любе, Тодоро,
горе ми, горе в Сърбия
дълбоки таби копае.
Мър, че се болен разболял,
че няма никой при него.
Наокол пилета хвъркаха,
пилета, черни орлета.
Стоян пилета думаше:
- Вийте се, вийте, пилета,
и по-надолу слизайте -
с крила ми сянка сторите,
с човки ми вода донете
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя,
дорде ми душа излезе.
Че га ми душа излезе,
бели ми меса наяжте,
черни се кърви напийте.
Саде ми вие остайте
моята десна десница
със сребърната бурмица.
Та га занесте, занесте
във нашта долна градинка,
при наши студен кладенец.
Мама за вода да иде,
десница да ми намери,
да га познае, познае
по сребърната бурмица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020