|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен (ранен) юнак и хищна птица
Блазя ти, блазя, Тодоро,
мър, че ти любе във село,
па мойто любе, Тодоро,
стара го майка пратила
горе ми, горе в Сърбия,
дълбоки таби да копай.
Мър, че се болен разболя -
живи го ири ядяха.
Че няма никой при него.
Около пилета хвъркаха,
пилета, черни орлета.
Стоян пилета думаше:
- Вийте се, вийте, пилета,
и по-надолу слизайте -
с крила ми сянка сторите,
с уста ми вода доните,
дорде ми душа излей.
Кога ми душа излей,
с бели се меса наяжте,
с църни се кърви напийте.
Само ми вие остайте
моята десна ръчица
със сребърната бурмица,
та га на мама заните -
да знае майка, да повни
кога ми риза кроила
на Захлупатия понделник,
кога ми риза ушила
на Великия четвъртък!
Овчарово, Харманлийско; на "крайно хоро" (СбНУ 62/2009,
№ 266 - "Тодор умира заради майчин грях"); захлупат понеделник - понеделник
от първата седмица на Великите пости.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|