|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен (ранен) юнак и хищна птица
Засвирила гусла абленова,
засвирила низ гори зелени,
та си вика нойни яки пилци:
- Де сте, да сте, мои яки пилци,
де сте, да сте, сега тука да сте,
че ви пратим доле, ником поле,
доле поле мърша нападало,
се е мърша от млади юнаци,
църни кърви от левен ергени!
Дочули я нойни яки пилци,
долетели веднага при нея,
пратила ги доле ником поле.
Всеко пиле по юнак стъпило,
гиди орле, море, кръстатево,
оно стъпи на Момчил юнака
да му пие тия църни кърви,
да му върти тия черни очи.
Момчил му се жално-милно моли:
- Гиди орле, море, кръстатево,
не върти ми тия църни очи,
нел ми изви тая десна ръка,
та я тури под десното крило,
па я чувай до ден до Великден.
На Великден хоре че играе,
пръвно любне хоро че изводи,
мила сестра песен че казуе,
стари баща кафене че седи,
мила макя хоро че си гледа.
Ти прелети през сред през селото,
с крило трепни, та ръка опущи,
па застани насред на хорото,
та си пази кой ръка че позна,
дали сестра или пръвно любне,
дали баща или мила майкя!
Никой не мож ръка да си позна.
Като приде неговата майкя,
она си е ръката познала,
макя позна тая десна ръка!
Овчарци, Дупнишко; на трапеза и на хоро (СбНУ 60-2/1994, № 1161
- "Орле отнася ръката на Момчил юнак на близките му").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|