* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Зла се болест прочула,
да мори млади ергени,
все млади като Стояна.
Забегнал Стоян, забегнал
във влашка земя, Богданска;
но и там го болест намери,
че легнал Стоян и болял
тъкмо ми девет месеца.
Над Стоян се виеха
четири сиви галунки.
Стоян галунки думаше:
- Вийте се, вийте, галунки,
вийте се и почакайте,
доде се с душа разделя
и си над мене кацнете,
бели ми меса изяжте,
черна ми кръв изпийте,
десна десница вземете
и на нея златен пръстен,
горе високо хвръкнете,
долу широко гледайте,
де има къща шиндена,
шиндена, керемидена,
пред нея златна ябълка.
Вий на ябълка кацнете,
десна десница пуснете
и си майка ми питайте,
докага ще ме пожали,
пожали, още потърси,
майка ми, още татко ми
и първо либе Богдана.
Майка му като излязла,
десна десница видяла,
викнала, че заплакала:
- Жалим те, синко, тъжим те,
докъде е бело котле в ръка
и китка босилек на ръка
през Влашко да мина -
при тебе да дойда.
Стоянова бащица
и той си за Стоян заплака:
- Жалим те, синко, тъжим те,
докато си рало не изпусна!
А Стояново първо либе,
то си за Стоян заплака:
- Жалим те, либе, тъжим те,
дорде си ида за вода,
дорде си ида и да дойда.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020