* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Пиле пищи, мамо, във гора зелена,
във гора зелена, на дърво високо.
Яла под дървото, мале, (2)
добър юнак лежи с девет люти рани,
с девет люти рани, с осем куршуми,
я девета рана, мамо, сабя разрязана.
Юнак пиле дума: - Пиле, черно пиле,
недей пищя, пиле, над моето тяло,
я най хвръкни, пиле, хвръкни, та подхвръкни,
че се наеж, пиле, с мойто бяло месо
и се напий, пиле, с моите ясни кърви,
та че хвръкни пиле, хвръкни, та подхвръкни,
че да кацнеш, пиле, във наште дворовца,
във наште дворовца на жълтата дюля,
че да кажеш, пиле, на мама й на тате.
Недей казвай, пиле, че аз убит лежа,
най да кажеш, пиле, че аз женен ходя,
че ме й оженила пушката бойлийка
и ме е венчала сабята френгийка.
По скоро да идеш, по скоро да идеш,
и назад да дойдеш, (2) дурде й душа в мене.
Да ме знае мама, да знае и тате,
да ме споменават девет цели годин!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020