* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Всичка се гора люснеше,
люснеше, ластар пуснеше,
едно се дърво не люсна,
не люсна, ластар не пусна.
Ся от' се люсна, не люсна?
Под дърво лежи млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
та нема никой при него,
кой да му вода подаде
и глава да му превързе.
Сал едно турум пиленце
с уста му вода носеше,
с крилце му сянка правеше,
и нему се е додяло,
додяло и досилняло.
Пиле Стояну думаше:
- Дей-гиди, гиди Стояне,
веке ше да те оставя,
оставя, да те забравя.
Стоян пиленце думаше:
- Бре, много си ме гледало
и много си ме чувало,
още ме малко погледай,
догде ми душа излезе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020