* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Два бракя беглик береха,
сама се пушка отметна
та два бракя утрепа.
На Павел му душа излязна,
на Петър душа седеше.
Он си погоре гледаше -
високо се орли виеха.
Он си на орли думаше:
- Почекайте ме, орли, да умра,
па тогай на земня паднете,
бело се месо наяжте,
църни се кърви напийте,
десна ми ръка не яжте.
Я съм писмо написал
и съм го у ръката стиснал.
Нал я носете, носете
у мои равни дворове
и там я, орли, пуснете -
ега я види Драгана.
И орли не са слазили
дорде му душа седела.
Кога му диша излезла,
тогай са орли паднали -
бело се месо наяли
и църни кърви напили,
десна му ръка не яли,
нал я носиле, носиле
на негови равни дворове,
па са тамо пуснали.
Драгана я е видела,
ваднъг му ръка познала
и му писмото вземала.
А у писмото писваше:
"Либе ле, либе Драгано,
със радост сме се либили,
със радост сме се вземали,
а сега със скръб да се махнем,
да те оставим вдовица."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020