* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Паднал ми ранен млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода
във тази гора зелена,
зелена гора, юнашка.
Нямаше никой до него,
сенчица да му направи,
водица да му подаде
и люти рани превързи.
Над него се вият два орла,
два орла, сиви сокола.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, два орла,
с крила ми сянка правете,
в уста ми вода носете,
докат ми душа излезе.
Тогаз са ниско спуснете,
с бяло се месо наяжте,
с черни се кърви напийте
и пак високо летнете,
в нашите двори кацнете.
Моята стара майчица,
тя си на двори седеше,
на мене риза кроеше.
Вие ми ръка пуснете,
ръката с златния пръстен.
Тя ще ми ръка познае
и ще ми риза премери.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020