* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболел се млад Стоян
през Дунав, мамо, във Влашко.
Синьо му небе завивка,
кремъклия пушка възглаве.
Над него ми се виеха
четири черни гарвани,
бели му меса кълвяха,
черни му кърви пиеха.
Стоян гарвани думаше:
- Гарвани, мои побратими,
дълго ме мене траяхте,
още ми малко потрайте, -
мама и тато да дойдат,
със душа да ме заварят!
До-ка Стояна издума,
ето майка му че иде,
майка му, още баща му.
Стоян им дума, говори:
- Майко ле, мила майчице,
ази ще, майко, да умра, -
докога ще ме жалееш?
Майка му плаче, говори:
- Синко ле, синко Стояне,
едно си чедо на мама,
аз ще те, мама, прежаля,
кога Дунав пресъхне,
по сухо мама да мине,
с водица да те прелее!
Стоян баща си пита:
- Татко ле, мили бащице,
ази ще, татко, да умра, -
докога е ме жалееш?
Баща му плаче, говори:
- Синко ле, синко Стояне,
едно си чедо на татко;
аз ще те, синко, прежаля,
кога дренова копраля
разлисти, синко, разцъфне,
цвете от нея да късам,
калпака да си накича!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020