* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Забягнал Стоян прибягнал
през Дунава у Влашко
да коси сено зелено.
Откосил откос па двеки,
люта го треска разтресе,
по-люто го глава заболя.
На гора се вият извиват
четири сиви галуне,
четири сиви орлета.
Стоян на галуне думаше:
- Галуне, братя да сте ми,
я се над гора извийте,
извийте, море повийте,
дорде ми душа изпадне.
Тогаз ми месо изкълвете,
черни ми очи изпийте.
Дорде си Стоян продума,
ето, че майка му иде.
Стоян на майка думаше:
- Мале ле, мила майчице,
докога мене ще жалиш,
ще жалиш и ще забравиш?
Майка му дума говори:
- Аз ще те, сине, жаля ле,
жаля ле, сине, прежаля,
кога слънцето загори
и кога се светът довърши,
дружина да ти не гледам.
Тогаз ще те майка забрави
и ще те тебе прежали.
Дорде си дума продума
и те баща му, че иде,
Стоян на баща си думаше:
- Татко ле, мили, рождени,
докога мене ще жалиш,
ще жалиш и мен забравиш?
Баща му дума говори:
- Синко Стояне, Стояне,
аз ще те, сине, прежаля,
кога Дунав пресъхне,
по сухо, сине, да мина,
тогаз ще те, сине, забравя.
Дорде си дума издума,
ето жена му, че иде.
През росна ливада вървеше,
всякакво цвете береше,
мешани китки китеше
и ги на глава бодеше.
Стоян й дума говори:
- Либе Петкано, Петкано,
докога мене ще жалиш,
ще жалиш и мен забравиш?
Петкана му дума говори:
- Аз ще те, либе, жаля ле,
жаля ле, либе ле, и прежаля,
дорде ми е китка на глава.
Като си дума продума,
Стоян се с душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020