* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Паднал ми ранен млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода
във тая гора зелена,
зелена гора, хайдушка.
Нямало никой до него
водица да му донесе,
сенчица да му направи
и люти рани превърже.
Над него си вият два орла,
два орла, два сиви сокола,
с криле му сянка пазили,
с уста му вода носили.
Стоян орлинки думаше:
- Вийте се, вийте, два орла,
с криле ми сянка пазете,
с уста ми вода носете,
доде ми душа излезе,
тогиз се ниско спуснете,
с бяло се месо наяжте
и с чурни кърви напийте.
Лява ми ръка не яжте,
най я с уста вземете,
тогаз се високо вдигнете,
над камено двори идете,
сред двори дърво високо,
под дърво сянка дебела,
под сянка чардак високи,
на чардак майка ми стои,
сукнена риза ми шие.
Тогаз се ниско спуснете,
лява ми ръка пуснете,
майка ми ръка познава,
ръкава да си премери,
жално-милно заплаче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020