* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Всичка се гора листнала,
листнала, ластар пуснала,
едно се дърво не люсна,
не люсна, ластар не пусна.
Ся оти ли се не люсна,
не люсна, ластар не пусна?
Стоян под дърво лежеше,
де болен лежи, умира,
та нема никой при него
кой да му вода подаде,
кой да му глава превърже,
от едно турум пиленце,
турум пиленце славейче -
с уста му вода носеше,
с крило му сенка държеше.
И пиленце се додяло
със уста вода носене,
със крило сенка държене,
пиле Стояне ромоня:
- Стояне, чуждо чуждинче,
мене се веке додяло
със уста вода носене,
със крило сенка държане!
Аз ка си пода, Стояне,
в ей на я врашя планина.
Стоян пилему ромоня:
- Постой, пиленце, почекай,
бре, много си ме гледало,
гледало, пиле, чакало,
още ме мърва почекай,
дорде ми душа излезе!
Кога ми душа излезе,
ти ми, пиле ле, отвземи
моите медни кавале,
та поди, пиле, та поди
на майчини ми дворове,
та ги, пиле ле, засвири!
Тя кье те тоим попита:
"Пиле ле, пиле бюлбюле,
дали ме кълнеш ил'славиш?"
"Ой, Стоянова майчице,
нето те кълна, ни славя,
църен ти хабер донесах
от тояг сина Стояна -
вчера му душа излезе
в ей ная гора зелена."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020