* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

- Ситна ми дребна Росица!
Що ми си рано, ранила?
- Ранила съм, ранила,
че съм си чула, разбрала, -
либе ми болно легнало
на връх на Стара планина,
при студени и бистри кладенци?
Че що му беше постеля?
Постеля му бе, постеля
зелена росна морава!
Че що му бе възглавница?
Възглавница му бе, възглавница,
бял мрамор под главата.
Че що му бе завивка?
Черен му облак завивка.
Че що му беше сенчица?
Два орла черни гарвана.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте се, два орла,
два орла, черни гарвани.
Докат ми душа излезе!
Че си долу кацнете,
бяло ми месо изяжте,
черни ми кърви изпийте.
Дясна ми ръка не яжте,
на дясна ръка златен пръстен,
че си я пуста вземете
на високо си хвръкнете,
на широко си гледайте.
Дето видите камен двор,
сред двора тънка топола
и под топола кладенче
със мрамор камък постлано,
край мрамор трева зелена
и в тревата мое първо либе.
На шарен гергеф да шие,
там ми десница пуснете
да види либе, да чуе,
че си е умрял млад Стоян
на връх на Стара планина,
при студени, бистри кладенци.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020