* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Замръкна Стоян, замръкна,
отвъд ми Стоян през Дунав,
през Дунав във Влашко,
на хайдушката могила,
на самодивската поляна.
Черна му земя постеля,
мрамор му камък възглаве,
тъмни му облак завивка.
И над Стояну се виеха
до три ми черни орлета,
четири черни галунки.
Стоян галуни думаше:
- Ой вие, галуни, мои галуни,
я се над мене въртете,
с криле ми сянка правете,
с клюнове вода ми носете,
докото ми душа излезе,
и си на мене кацнете,
с бело се месо наяжте,
с черни се кърви напийте.
И само ще ви се помоля -
моята десна ръчица
до рамото я преяжте
и горе високо хвръкнете,
доле широко гледайте,
където има метени двори,
метени и поръсени,
и сред двори дърво високо,
и на дървото кацнете.
Моята майчица рано ще подрани
и ще из двори да тръгне,
и ще ми ръчица намери,
и ще ми ръчица познае,
че на пръста имам
маламен пръстен, сребърен.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020