|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен (ранен) юнак и хищна птица
Вила се й гора, майчо бе, вила, развила,
вила, развила, развеселила,
сред гора има дърво високо,
под дърво лежи младо юначе
от девет рани, все куршумени,
десета й рана с нож ръгната.
На дърво седи сива галичка,
със криле трепти, със уста пищи:
- Я умри, умри, юначе със бяло месо,
да се понаям, юначе, със бяло месо,
да се напия, юначе, със черни кърви!
Че си й пукнало юначе тънинка пушка,
че си удари юначе сива галичка,
че я удари в клетото сърце,
че си й паднала сива галичка.
Одговаряше юначе сива галичка:
- Я леж, юначе, двама да лежим!
Лазарци, Еленско (СбНУ 27/1913, № 208 - "Болен юнак застрелва
галичка").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|