* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял се е млад Стоян
на връх на Стара Планина,
на хайдушкото сборище.
Каква му беше постелка -
зелена равна морава,
каква му беше възглавка -
бял камък самодивски,
каква му беше завивка -
суха шума букова.
Над Стоян се вият,
до три сиви орлета,
Стоян орлета думаше:
- Вийте се, вийте, орлета,
докато му душа излезе, (2)
вие при мен елате,
с бели се меса наяжте,
с черни се кърви напийте,
и ми пръстена вземете,
пръстена годежния,
пръстена, бре, венчалния.
И го занесете, донесете
на тих бял Дунав.
Момите платна белеха,
булките дрехи перяха,
вашата буля Стояница,
по Върба риза шиеше
и мъжка рожба кърмеше.
И вие й пръстена пуснете
в нейната пола писана,
тя ще пръстена познае.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020