* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Мари! / Права се пладня изправи,
там се слънцето забрави.
Пукнала е пушка в гората,
че ударила два брата,
два брата - два близнака,
Стоян и Добродан двамата.
Стояна леко ранили,
Добродан на земя лежеше,
синьото небе гледаше.
На небе хвъркат два орела,
Добродан дума орлета:
- Вийте се, вийте, два орела,
с крила ми сянка пазете
дор дето не душа излезе.
Тогаз се надолу спуснете,
с бяло се месо наяжте,
с черно се кръве напийте.
Само дясна ръка не яжте,
че ми ръката вземете,
в нашто я село занесете.
Нашто е двори най-лично,
най-лично и най-прилично.
Сред двори тънка топола,
под тополата невяста.
Там ми ръката пуснете,
тя ще ръката познава
по нейно златно пръстенче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020