* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Проклет да бъде, мамо бе,
тоз, който стана причина
войната да се обяви -
нас, любе, двамка раздели!
Снощи си хабер получих
от връх от Стара планина,
от Вълко младо войниче,
че си е Вълко останал
на връх на Стара планина
и нема никой при него,
сал едно пиле славейче
с крилца му сянка вардеше,
с уста му вода носеше.
Вълко дружино продума:
- Дружина, верна сговорна,
вий, като дома идете,
всички щат хора излезат
и те ще вазе посрещнат;
сал нема да си излезе
моята майка мащеха,
че тя е върла душманка;
а най ще да си излезе
моята сестра по-малка -
тя ще ви вазе попита
и редом сълзи порони,
а вий на нея кажете:
"Вълко остана, загина
на връх на Стара планина -
забоде глава в камъне!"
Тамън си това изрече,
Вълко се с душа раздели!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020